Стъпки заедно, за да спрем насилието в училище
Програмата на УНИЦЕФ и МОН ще създаде сигурна и безопасна учебна среда
Насилието над деца не е изолиран феномен, то е навсякъде - във всяка държава, общество и социална група. То има различни форми – физическо, психологическо, сексуална злоупотреба, експлоатация, неглижиране или малтретиране, вербално насилие, тормоз, кибер тормоз. Насилието е проблем на общественото здраве и на правата на човека, с потенциално опустошителни и скъпи последици.
Съществуват безспорни доказателства за вредите от насилието върху физическото и психичното здраве и развитие на децата, върху способността им да учат и да изграждат отношения с други хора, да бъдат пълноценни възрастни и родители. Училищният тормоз и несигурната училищна среда са една от причините за ранно отпадане от образователната система, намаляване на посещаемостта, влошаване на резултатите на учениците и имат значими социално-икономически ефекти. А знаем, че образованието е от ключово значение за последваща професионална реализация на всеки човек и просперитета на обществата.
Въпреки че насилието в училище е сериозно предизвикателство, образователната система сама по себе си не го предизвиква. Тя отразява обществените норми и ги прави видими за всички. В същото време дава възможности за справяне с този феномен, но само в партньорство между всички участници – училищно ръководство, педагогически и помощен персонал, деца, родители и местната общност.
> Каква е ситуацията в България
> Какво представлява програмата "Стъпки заедно"
Национално представително изследване по поръчка на УНИЦЕФ за насилието над деца в България, изготвено от Coram International и проведено в периода 2019-2020 година:
Едно от всеки 6 (16,5 %) деца и млади хора съобщава, че е било подложено на физическо насилие в училище. Най-честите извършители на физическо насилие в училище са други ученици, следвани от „други възрастни“ на и около територията на училището, но които не работят в училището.
Над една трета (35 %) от децата и младите хора съобщават, че са били подложени на унижение или обиди в училище. 90,2 % от съобщените случаи на преживяно емоционално насилие са извършени от други ученици.
Едно от всеки 7 деца казва, че е било подложено на насилие онлайн, особено чрез уебсайтове на социални медии.
Общите равнища на преживяно насилие в училище са сравнително високи, докато делът на насилието, извършено от учители е сравнително нисък: това показва необходимост да се направи повече за справяне с насочения към връстниците тормоз в българските училища.
Данни на Министерство на образованието и науката:
За учебната 2017/2018 г. са били регистрирани 3520 случая на агресия и тормоз в училище, а през 2018/2019 г. са достигнали 3717 случая.
През 2019/2020 са регистрирани 2600 случая на агресия и тормоз в училище, което отчита тенденция за намаляване на случаите при обучение в електронна среда, но има завишаване на индикаторите – вандализъм, кражби и посегателство върху авторитета на учителя. Появяват и нови форми, като опити да се възпрепятства учителя в провеждане на електронното обучение.
Има позитивна връзка между безопасността на училищната среда и чувството на учениците за принадлежност към училището. Учениците, при които се отчитат високи стойности на скалата за безопасност на училищната среда, демонстрират високо ниво на принадлежност към училището и обратното – учениците, които по-често биват подлагани на различни форми на насилие и тормоз, демонстрират високо ниво на отчуждение от училището и спад в академичните си постижения. (Изследване на Институт за изследвания в образованието, 2020)
Програма "Стъпки заедно" на УНИЦЕФ и МОН
В периода 2019 – 2022 г. ще разработим и приложим цялостна училищна програма за сигурна училищна среда и превенция на тормоза и насилието съвместно с Министерство на образованието и науката, с активното участие на училищата, която надгражда добрите практики и съществуващия опит в страната.
Принципи на програмата:
- Отговор на цялото училище – опитът и проучванията показват, че програмите за справяне с тормоза и насилието са максимално ефективни, ако всички в училище – от учениците, техните родители и учителите - до ръководния и помощния персонал, полагат последователни усилия за създаване на сигурна училищна среда и предотвратяване на насилието.
- Активно участие и подкрепа на училищата, в които програмата ще се прилага на практика – ние вярваме, че истинската и устойчива системна промяна идва отвътре, а не отвън. УНИЦЕФ ще предостави ноу-хау, опит и експертиза, но училищата кандидатстват и ще преминат процес на подбор, за да бъдат включени в програмата.
- Програма се разработва и прилага съвместно с Министерството на образованието и науката, за да отговаря на реалните нужди и контекста в различните населени места, в които тя ще се пилотира и прилага, както и за да се осигури нейната устойчивост и последващо прилагане в цялата страна.
- Надграждане на добрите практики и съществуващия опит в страната – освен опита от други държави, ще разчитаме и на практики, които са прилагани и/или вече съществуват в българските училища. Нашата цел е да тръгнем от съществуващия опит при по-нататъшното разработване на подходи и механизми, които могат лесно да се адаптират и прилагат от всички училища.
- Учениците са равностойни участници в процеса на промяна - феноменът на насилието в училищата засяга най-пряко самите деца. Затова те най-добре знаят какъв е проблемът и какви могат да бъдат потенциалните му решения.
- Въвличане на родителите – от ключово значение е родителите да партнират в училищния живот на своето дете и цялата училищна общност, а не само при възникване и разрешаване на проблем. Това спомага за създаване на култура на принадлежност и доверие за всички участници в образователния процес.
Развитие на програма „Стъпки заедно“
В програма “Стъпки заедно” бяха включени пет училища в България - 7 СУ “Свети Седмочисленици“, гр. София, Природоматематическа гимназия „Проф. Емануил Иванов”, град Кюстендил , СУ„Георги Бенковски“, град Тетевен, СУ„Христо Смирненски“, град Искър и СУ „Свети Свети Кирил и Методий“, град Завет.
Чрез доброволното си кандидатстване и попълване на самооценъчен въпросник, дефиниращ нуждите и опита им в превенцията на училищното насилие, те изначално поеха отговорност към процеса на участието си. Към всяко училище бе назначен ментор, който да подкрепя работата им в рамките на две учебни години 2020/2021 и 2021/2022.
През първата година от прилагане на програмата организирахме и проведохме :
- обучения за директори и заместник директори по ефективно лидерство и управление на кризи в рамките на цялостния училищен подход;
- обучение за членовете на координационни съвети в системен и цялостен училищен подход.
В началото на учебната 2020/2021 година в петте училища, участници в програмата, бе проведено входно проучване за актуалното състояние на училищната среда и за проявите на тормоз и насилие.
Резултатите от проучването във всички училища бяха представени на общоучилищни срещи с ръководствата на училищата, учителите, учениците и родителите и дискутирани, за да бъдат изведени нуждите на училищната общност. В резултат на дискусиите, бяха съставени индивидуални планове за действие.
Следващата стъпка бе оказване на подкрепа за класните ръководители, които менторите на училищата въведоха в методиката за водене на занимания за социално и емоционално учене. Методиката e адаптирана за България, въз основа на разработената за УНИЦЕФ Хърватия комплексна програма за превенция на тормоза „За сигурна и подкрепяща среда в училище“, която е прилагана 9 години в над 300 училища.
Учениците бяха включени в работилници за социално и емоционално учене с акцент върху ценности, правила и последици и изработване на правила на класа и за социални и емоционални умения за превенция на насилието и тормоза. Според събраните обратни връзки от тях до момента, работилниците ги карат да се чувстват много добре, създават пространство за изслушване и споделяне по между им, дават им възможност да разберат какви са ценностите на съучениците им и да поговорят за разликите между различните форми на тормоз. Провеждането на работилниците ще продължи и през следващата 2021/2022 учебна година, когато ще бъде поставено и началото на работата на доброволческите групи от връстници - помощници “Миротворци”.
Обученията на “Миротворците” вече започнаха в някои от училищата по програма на УНИЦЕФ за въвеждане, обучение и подкрепа на работата на училищни групи от връстници помощници. Групите са насочени към укрепване на уменията на учениците да изслушват и общуват, към социалните им способности, както и към способността им да се застъпват за промяната. В основата на групите е залегнала идеята, че връстниците могат да помогнат при създаването на приятелски връзки чрез общи дейности помежду си.
С училищата по програмата през учебната 2020/2021 година започнаха и въвеждащите обучения по модел за цялостна училищна политика за взаимодействие с родителите. Обученията са насочени към системна работа за подобряване на взаимодействието с всички родители или работа с родител/и при кризисна ситуация и действия за изграждане на класна и училищна общност, основана на споделени ценности чрез въвеждащи и тематични родителски срещи, общностни събития, създаването и поддържането на дружелюбна физическа среда.
>> Изтеглете от тук Програма "Миротворци" на УНИЦЕФ за въвеждане, обучение и подкрепа на работата на училищни групи от връстници помощници
>> Изтеглете от тук Работилници за срещи на класа - Програма на УНИЦЕФ за социално и емоционално учене в клас с цел превенция на насилието и тормоза
Актуални резултати към края на 2022 г.:
До този момент по програмата „Стъпки заедно към училище без насилие“ близо 3000 ученици от 1-12 клас взеха участие в работилници за развиване на социално-емоционални умения (управляване на емоциите, разрешаване на междуличностни проблеми и др.), като част от учениците преминаха специално обучение за „миротворци“, за да помагат на свои връстници. В допълнение, над 160 педагогически специалисти бяха обучени за прилагане на възстановителни подходи в училище, като бяха подкрепени и с тренинги за превенция на професионалното прегаряне. По програмата бяха проведени и обучения, насочени към системна работа за подобряване на взаимодействието с всички родители или работа с родител/и при кризисна ситуация, като над 500 родители се включиха в тематични родителски срещи и общностни събития.